Диагностициране, проследяване, прогноза и лечение на когнитивни нарушения чрез използване на батерия от високоспециализирани невропсихологични тестове за оценка на общ когнитивен статус и отделните когнитивни сфери – памет, внимание, екзекутивни, езикови, зрително-пространствени функции.
Паметови нарушения
С увеличаване на средната продължителност на живот, нараства и честотата на паметовите нарушения сред хората над 60г възраст. Докато в едни случаи се касае за затруднения, свързани с нормалното стареене на мозъка или чисто субективно усещане, в други се обективизират различни по тежест дефицити в общия когнитивен статус и отделните когнитивни сфери като памет, внимание, екзекутивни, езикови и зрително-пространствени функции. В случай, че забравянето е толкова изразено, че притеснява Вас или Вашите близки е необходимо да се консултирате с невролог, специализиран в диагностицирането и лечението на деменции за изключване на патология. За цялостната оценка на когнитивния статус и поставяне на точна диагноза се използват батерии от високоспециализирани невропсихологични тестове, в комбинация с неврологичен статус, невроизобразяващи (KT/ЯМР на глава) и по-рядко ликворни изследвания. За изключване на обратими дефицитни състояния се назначават кръвни изследвания.
Леко когнитивно нарушение
Лекото когнитивно нарушение (ЛКН) преставлява междинно състояние между очаквания когнитивен спад при нормално стареене и деменция. ЛКН отразява когнитивен спад спрямо предходно ниво на интелектуално функциониране, като водещи са нарушенията в една когнитивна сфера – памет, внимание, екзекутивни функции, езикови, зрително-пространствени функции. Характерно е, че дефицитите са сравнително слабо изразени и не нарушават ежедневното функциониране. Проблемите са обективни – т.е. освен от пациентите, се забелязват и от неговите близки. При някои от пациентите с ЛКН се наблюдава повишен риск от развитие на деменция. Други обаче, никога не се влошават, и дори се подобряват. За оценка на риска от последващо влошаване на когнитивния статус и нуждата от започване на специфично лечение е важно ранното диагностициране и определяне на причините за паметовите нарушения.
Най-общо последните се разделят на съдови, дегенеративни и обратими, което определя и прогнозата на заболяването.
Съдовото ЛКН се дължи на натрупването на „микроинсулти“ в подкоровото бяло мозъчно вещество при т.нар. подкорова мозъчно-съдова болест. Тази патология е честа сред българското население и се дължи на повсеместното разпространение на съдовите рискови фактори – високо артериално налягане, висок холестерол, захарен диабет, тютюнопушене. Като цяло съдовите когнитивни нарушения са със стъпаловидно протичане с периоди на подобрение и влошаване и сравнително по-бавна прогресия. Терапията е насочена към подобряване на кръвоснабдяването на мозъка – използват се ноотропни, вазоактивни медикаменти, комбинирани добавки. Профилактикатa е ключова за предотвратяване на съдова деменция в контекста на нарастващата продължителност на живот и включва своевременен контрол на съдовите рискови фактори.
Лекото когнитивно нарушение от дегенеративен тип е предвестник за развитие на деменция. Дължи се на начална мозъчна атрофия, свързана с невронна смърт. Причините за невродегенерацията са неясни. Характерно за когнитивните нарушения от дегенеративен тип е по-бърза прогресия със загуба на автономност в рамките на няколко години. Терапията е специфична и е насочена към подобряване на мозъчната трансмисия (улесняване на връзките между оставащите неврони) и невропротекция. Ранното започване на лечението цели забавяне на влошаването на когнитивните нарушения и удължаване на времето, в което пациентът остава автономен. За съжаление към момента съвременната медицина не разполага със средства за стопиране на дегенеративния процес.
Обратимите причини за нарушенията в концентрацията и паметта са свързани с дефицитни състояния, за които е необходима своевременна корекция.
Деменция
Деменцията е заболяване с нарастваща честота в световен мащаб, което се свързва главно с нарастващата продължителност на живот. Деменция е налице при наличие на нарушения в повече от една когнитивна сфера (памет, внимание, екзекутивни функции, езикови и зрително-пространствени функции), които са толкова изразени, че водят до нарушение в ежедневните дейности и автономията на пациента. И тук основните причини за развитие на деменция са съдови и дегенеративни.
Съдовата деменция е вследствие на т.нар. подкорова мозъчно съдова болест, за която е характерно наличието на множество лакунарни (малки) инсулти в бялото мозъчно вещество. Тежестта на дементния синдром корелира с тежестта на подкоровата мозъчно-съдова болест. Протичането е стъпаловидно, с епизоди на влошаване и подобрение, като прогресията е по-бавна в сравнение с деменциите от дегенеративен тип. Терапията е аналогична на съдовото ЛКН.
За деменциите от дегенеративен тип е характерна прогресираща мозъчна атрофия, която води до постепенно, но неизменно влошаване на когнитивните функции. Тежестта на дементния синдром е свързан със степента на коровата атрофия. Протичането е прогресивно и води до загуба на автономност в рамките на няколко години – пациентите не могат да излизат сами, да пазаруват, смятат, да се обличат, да спазват лична хигиена, да използват телефон, да приемат сами лекарствата си. В напредналите стадии болните имат нужда от постоянна помощ и надзор от близък. Лечението е както при ЛКН от дегенеративен тип. Най-честите деменции от дегенеративен тип са болест на Алцхаймер, деменция с телца на Леви, фронто-темпорална деменция.
Болест на Алцхаймер е невродегеративно заболяване, за което е характерна прогресираща атрофия на мозъка и невронна смърт. Тя е най-честата причина за деменция. Ранните симптоми на заболяването са свързани в дефицит в краткосрочната памет – забравяне на скорошни събития, разговори. С напредването на болестта симптомите се задълбочават, засягат се ориентацията, поведението, зрително-пространствените функции, дългосрочната памет. Всички тези дефицити в крайна сметка водят до невъзможност за справяне с ежедневните дейности и загуба на автономност. Точните причини за болестта на Алцхаймер са неясни. В мозъка на пациенти с болест на Алцхаймер се откриват патологични белтъчни натрупвания в мозъчните клетки (тау протеин) и в междуклетъчните пространства (бета амилоид), които нарушават функциите на мозъчните клетки (неврони), връзките помежду им, и след поредица от токсични събития водят до невронна смърт. Не е ясно обаче, дали патологичните белтъчни натрупвания са причина или следствие от невронното увреждане. Увреждането (мозъчната атрофия) най-често започва в хипокампите – структури, свързани със запаметяване на нова информация. Установено е, че процесът започва няколко години преди първите симптоми. С напредване на заболяването, загубата на неврони обхваща все повече мозъчни дялове, разпространявайки се по предсказуем модел. В късния стадий е налице дифузна (общомозъчна) атрофия.
Започнати в ранните стадии, лекарствата могат временно да подобрят или забавят прогресията на заболяването, както и да удължат времето, в което пациента е самостоятелен. Към момента няма терапия, която да спре прогресията на заболяването. Съвсем скоро Американската и европейската агенция по лекарствата одобриха ново лекарство (моноклонално антитяло) за лечение на ранна болест на Алцхаймер, на което се възлагат големи надежди за спиране на прогресията на заболяването при започване във възможно най-ранен етап.
Деменция с телца на Леви е втората по честота причина за деменция от дегенеративен тип след болест на Алцхаймер. Характерни за заболяването за симптоми, присъщи както на болест на Алцхаймер, така и на болест на Паркинсон. Най-чести симптоми са деменция, зрителни халюцинации, паркинсонизъм (скованост, забавеност на движенията, понякога треперене), дневна сънливост. При тези пациенти е важно да се избягват някои лекарства (типични невролептици), поради изразена свръхчувствителност, свързана с повишена смъртност.
Фронтотемпоралната деменция е общ термин за група мозъчни заболявания, които водят до атрофия на фронталните и темпоралните дялове на мозъка. Тези области на мозъка са свързани с личността, поведението и езика. Симптомите варират в зависимост от локализацията на най-изразената мозъчна атрофия. При засягане на фронталния дял най-често се наблюдават промени в личността, поведението (импулсивно, в някои случаи и социално неприемливо) и емоциите (безразличие, безинициативност, притъпеност). При засягане на темпоралния дял често са нарушени езиковите функции. Фронтотемпоралната деменция може да бъде погрешно диагностицирана като психиатрично заболяване или като болест на Алцхаймер. Обикновено се появава в по-ранна възраст в сравнение с болест на Алцхаймер, като е налице и фамилност.