Главоболието е широкоразпространено – всеки човек е страдал от главоболие поне веднъж в живота си. Всъщност около 50% от населението има някакъв вид главоболие, като жените са по-често засегнати.  В повечето случаи главоболията са епизодични, т.е. появяват се и изчезват в рамките на няколко часа, поносими са и се повлияват добре се от прием на болкоуспокояващи. В други случаи обаче, главоболието може да е продължително и силно като интензивност, слабо повлияващо се от аналгетици, често водещо до ограничена работоспособност и в крайни случаи до нарушено качество на живот. Именно при подобни случаи, както и при новопоявило се силно главоболие се препоръчва консултация с невролог. Целта е да се установи типа на главоболието – първично/вторично и да се избере точния медикамент, съобразен с индивидуалните особености на пациента.

Видовете главоболия се делят на първични и вторични. Първичните главоболия са самостоятелни заболявания, за които е характерен доброкачествен, но рецидивиращ ход. Най-чести са тензионно главоболие, мигрена, клъстерно главоболие, хронично ежедневно главоболие. Вторичните главоболия са по-редки и представляват симптом на други заболявания – системни, цервикални (в областта на шийния гръбнак) или дължащи се на структурни мозъчни увреждания (тумор, възпаление, съдова аномалия). За разлика от първичните главоболие, някои от тях могат да бъдат животозастрашаващи, което изисква навременно установяване на причината и започване на лечение. Потърсете незабавно лекарска помощ, ако имате някой от следните симптоми, които биха могли да показват по-сериозен медицински проблем:

• Поява на внезапно, много силно главоболие „като гръм“
• Поява на главоболие висока температура, схванат врат, обърканост, гърчове, двойно виждане, изтръпване или слабост на части от тялото
• Поява на главоболие след травма на главата
• Хронично главоболие, което се влошава след кашляне, кихане, напъване, физическо натоварване
• Новопоявило се главоболие след 50 -годишна възраст

Диагнозата на различните видове главоболия се поставя въз основа на подробна анамнеза (уточняване на характеристиката, тежестта, честотата на вашите симптоми) и неврологичен преглед.  В някои случаи се налагат и  допълнителни изследвания – невроизобразяващи (КТ/МРТ на глава), по-рядко ликворни за изключване на други заболявания.

Лечение

Съществуват множество групи медикаменти за лечение на първичните главоболия – аналгетици, комбинирани аналгетици, нестероидни противовъзпалителни, миорелаксанти, триптани, ерготаминови производни, блокери на калциевите канали, различни видове антидепресанти и антиепилептични медикаменти. Изборът на подходящ медикамент е строго инвидивуален в зависимост от вида на вашето главоболие, тежестта и честотата на пристъпите, като се вземат предвид възможните странични ефекти на медикаментите с продължителен прием и вашите придружаващи заболявания. Приемът на лекарства може да бъде епизодичен (по време на пристъп) или ежедневен в зависимост от конкретния случай.  Важно е да не спирате самоволно предписаните ви медикаменти и да планирате контролен преглед при Вашия лекар за оценка на ефективността на лечението. Реалистично погледнато, целта на превантивните медикаменти е осезаемо намаляване на честотата, продължителността и силата на пристъпите, а не пълното им премахване. За проследяване на ефикасността на предписаното Ви лечение е препоръчително да попълвате дневник на главоболието. В него се съдържа информация за честотата и силата на главоболието, провокиращи фактори, времето, необходимо за облекчаването му след прием на предписания медикамент, наличието на странични ефекти от лечението. Промените в начина на живот – редовно хранене, достатъчен прием на течности, осигурявне на качествен сън и физическа активност, както установяването и избягване на провокиращи главоболието фактори, са от съществено значение за подобряване на състоянието.

Тензионното главоболие е най-често срещаното първично главоболие. Характерна е постоянна, стягаща болка с челно-тилна локализация – „като каска“. Интензивността е лека до умерена, а продължителността е няколко часа. Въпреки че точната причина за възникване на тензионно главоболие не е установена, появата му се свързва с различни фактори като стрес, неправилна поза на тялото, нередовно хранене, дехидратация. Тензионното главоболие обикновено се лекува с болкоуспокояващи от типа на нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС). Промени в начина на живот като намаляване на стреса, увеличаване на физическата активност, редовно хранене, хидратация и осигуряване на достатъчно сън също могат да помогнат. При често и силно главоболие, водещо до нарушаване на качеството на живот и работоспособността може да се прибегне до профилактична терапия, целяща намаляване честотата и интензитета на главоболието.

Мигрената се среща по-рядко в сравнение с тензионното главоболие. Обикновено главоболието е локализирано едностранно челно и е с пулсиращ характер. Често срещани са и други симптоми като гадене или повръщане, дразнене от шум или светлина. Главоболието при мигрена е по- интензивно и обикновено води до понижена активност и работоспособност. Най-често е с продължителност от 4 до 72 часа. В зависимост от честотата на пристъпите се използват два вида медикаменти – за облекчаване на главоболието по време на пристъп и за профилактика на мигренозните пристъпи.  Освен това от съществено значение за намаляването на честотата на мигренозните пристъпи е установяване на дневен режим, включващ редовно хранене, хидратация, редовен и достатъчен сън, установяване и избягване на т.нар. тригерни (провокиращи) фактори.

Клъстерното главоболие е вид първично главоболие, което се среща сравнително рядко и по-често при мъжете. Протича на множество пристъпи в рамките на деня по време на т.нар. клъстерни периоди. Последните продължават около 1-2 месеца и често се появяват по едно и също време на годината, последвани от ремисия. Болката при клъстерно главоболие е много силна, едностранно локализирана в областта на очницата и слепоочието. Обикновено се придружава от други симптоми от същата страна като зачервяване на окото, спадане и оток на клепача, секреция от окото и носа, изпотяване. Провокиращи фактори по време на клъстерния период са стрес, алкохол и прием на нитропрепарати. Лечението се различава в пристъпния и междупристъпния период и включва различни видове медикаменти – кислород, кортикостероиди, триптани, ерготаминови производни, локални анестетици., калциеви антагонисти, антиконвулсанти.

Пароксизмалната хемикрания за разлика от клъстерното главоболие е по-честа при жени. Главоболието наподобява клъстерно, но пристъпите са по-чести и по-краткотрайни и липсва сезонност. То е с много добро повлияване от НСПВС.

Хронични ежедневни главоболия

Повечето хора имат главоболие от време на време. Ако дните Ви с главоболие са повече от тези без, вероятно страдате от хронично ежедневно главоболие. Хроничните ежедневни главоболия включват различни подтипове главоболие. Понятието хронично се отнася до честотата на поява на главоболието. По дефиниция, хроничното ежедневно главоболие се появява 15 дни или повече на месец, за повече от три месеца. Хроничната болка влошава силно качеството на живот и работоспособността на пациентите и често се съпътства от депресия. Агресивното първоначално лечение и стабилното, дългосрочно лечение могат да намалят силата и честота на главоболието.

Хроничната мигрена е най-честия вид хронично ежедневно главоболие. Нововъзникналото ежедневно постоянно главоболие е вид хронично главоболие, което се появява внезапно, обикновено при хора без анамнеза за предшестващо главоболие. Хронично тензионно главоболие е главоболие с характеристиката на тензионно, което се появява за 15 или повече дни в месеца в продължение на поне 3 месеца (линк към симптоми на тензионно главоболие).

Причините за първичните хронични главоболия са неясни. Съществуват рискови фактори  за транформация на първично епизодично главоболие в хронично, които включват женски пол, тревожност, депресия, безсъние, затлъстяване, хъркане, прекомерна употреба на кофеин, прекомерна употреба на болкоуспокояващи. Диагнозата се поставя от невролог на базата на характеристиката, продължителността и честотата на главоболията, нормален неврологичен статус и нормални невроизобразяващи изследвания – КТ/МРТ на глава. Основна задача на лекаря е изключване на други сериозни заболявания като причина за главоболието. Лечението на хроничните главоболия е трудно и включва медикаменти за профилактика, промяна в начина на живот и избягване на провокиращи фактори.

 Цервикогенното главоболие е честа причина за вторично хронично главоболие, което е свързано с увреда на атланто-окципиталната и ставите в горния шиен сегмент (C1- C2), както и асептично възпаление на нервните коренчета в областта. Често са засегнати и дълбоките мускули на врата, които поддържат тежестта на главата. Болката е локализирана от едната страна на врата, често се разпространява към рамото, ръката, тила и главата.  Движенията във врата често са ограничени. Болката се облекчава от блокада с анестетици, който се използва за диагностичен тест. Лечението на цервикогенното главоболие е интердисциплинарно и включва комбинация от физиотерапия и медикаментозна терапия. Мануална терапия и редовното изпълнение на специфични упражнения за заздравяване на шийната мускулатура са ефективни за лечение на цервикогенно главоболие. За съжаление, цервикогенните главоболия са склонни да рецидивират и могат значително да влошат качеството на живот.